През 1972 г. Съветът на Европа приема мелодията на “Одата на радостта” за свой химн. На известния диригент Херберт фон Караян е поръчано да композира три инструментални аранжимента: за соло пиано, за духов и за симфоничен оркестър. Изпълняван без думи на универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите за свобода, мир и солидарност, за които се застъпва Европа.

През 1985 г. химнът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите членки. Той не замества националните химни на държавите членки, а символизира ценностите, които те споделят и тяхното единство в многообразието.